ПАНАГЮРСКАТА ОБЩИНА В ПЕРИОДА НА ВРЕМЕННОТО
РУСКО УПРАВЛЕНИЕ 1887-1879 г.
Осъществяването на Временното руско управление в българските земи в хода на победоносната Руско - турска освободителна война 1877 - 1878 г. и след нея е едно от най-ценните стратегически творения на руската военна и държавна мисъл.
Подготовката му започва още през есента на 1876 г., когато на княз В. А. Черкаски е възложено да създаде Канцелария на гражданското управление при Главното командване на руската армия на Балканския полуостров, която има за задача едновременно с бойните действия да въвежда нова административно устройство в освободените територии.
До започването на войната е извършена огромна подготвителна работа, привлечени са висши руски офицери и дипломати и авторитетни българи.
Временното руско управление започва да действа веднага след минаването на р. Дунав от руските войски на 15 юни 1877 г., като в освобождаваните селища с помощта на местните патриотични сили се изграждат нови управленски институции на мястото на турската администрация. Целта е с руския опит и помощ да се формира българският държавен апарат като се създадат най-важните учреждения за бъдещата самостоятелна власт.
В Санстефанския мирен договор е предвидено новото управление на България да се въведе за две години под ръководството на руски комисар. Берлинският договор 1878 г. намалява този срок на 9 месеца до изготвяне на Конституция на Българското княжество и Органически устав /конституция/ на Източна Румелия.
На 8 май 1878 г. за Руски императорски комисар в България е назначен княз А. М. Дондуков-Корсаков. Под негово ръководство като орган на висшата централна власт е изграден Съвет на императорския комисар със седем отдела, в който началник отдел "Учебни и духовни дела" е единственият българин в съвета проф. Марин Дринов.
Временното руско управление продължава до м. юли 1878 г., когато руските войски окончателно се изтеглят от страната.
За този кратък, но важен период от историята на Панагюрище досега не е правен опит да се съберат сравнително малкото документални доказателства и се създаде приблизителна картина на поведението на панагюрци през това време.
В месеците от освобождаването на града от османско владичество до установяването на източнорумелийската власт общественият живот в Панагюрище се развива в две насоки - създаване на нови органи на местното самоуправление и борба срещу решенията на Берлинския конгрес за разделяне на българските земи.
Създаване органи на местното самоуправление
По време на Руско-турската освободителна война почти през цялата 1877 г. Панагюрище не е в центъра на съдбоносните сблъсъци между руските и турските войски.
Но в последните дни на м. декември 1877 г. градът неочаквано се оказва на пътя на едно от двете главни направления, по които войските на ген. Й. В. Гурко тръгват към сърцето на Тракия - гр. Пловдив, представляващ най-сериозното препятствие по посока на Одрин и по-нататък.
През втората половина на м. декември 1877 г. в Панагюрище и околностите започва да се съсредоточава голямо количество турска войска . На 21 декември тук се дислоцират 13 750 души, за Т. Пазарджик числото им достига 23 300 души. 1 Стремителното настъпление на русите по поречието на р. Тополница и опасността да бъде отрязан пътя за отстъпление на противниковите войски към Т. Пазарджик осуетяват намеренията на Сюлейман паша да даде тук генерално сражение.
За две денонощия градът преживява едни от най-драматичните часове в своята история след апокалипсиса при потушаване на Априлското въстание. На 29 декември 1877 г. Сюлейман паша, командващ Източно-дунавската турска армия, все още се намира в Панагюрище и издава заповед да се свикат панагюрските първенци. Той ги призовава да заминат с цялото население за Т. Пазарджик, защото градът щял да бъде опожарен от русите. 2 Първенците не се съгласяват и само липсата на време не позволява на Сюлейман паша да приложи репресивни мерки. В ранните зори на 30 декември градът е напуснат и от последните турски войници.
За положението около Панагюрище в утрото на 30 декември 1877 г. точни сведения получаваме и от една полева записка на ген. В. Д. Дандевил до ген. Кринденер, писана в 10 ч. и 30 м.:
"Турците очистиха позицията пред с. Мечка. Сутрешните конни патрули не ги намериха на три версти от нас. Изпратих две стотни казаци в Панагюрище и два ескадрона драгуни в с. Баня. По получените сведения за очистването на Панагюрище незабавно придвижвам тук дивизията".3
По обед на 30 декември 1877 г. около 200 казаци пристигат в Панагюрище, посрещнати от многобройно население, събрано на Горната чаршия начело с архиерейския наместник протопоп Цвятко Георгиев. По време на кратката почивка на русите, преди да тръгнат към с. Попинци в преследване на неприятеля, кметът Динчо Чолаков, Нато п. Стефанов и Димитър Томев отправят към командира на отряда молба да не оставят града без охрана, за да не се повтори трагедията, сполетяла Карлово. За успокоение на населението руският командир изпраща вестовои с писма до частите в с. Мечка и гр. Златица да бъде обезпечена сигурността на жителите.4
В тези часове все още няма кой да се разпореди по установяването на нов граждански ред. Но събитията се развиват така ускорено, че още същия ден налагат енергично действия от дотогавашния кмет Динчо Чолаков и хората около него. Привечер пристигат към 3 000 души, които също намират подслон в панагюрските домове.
Както пише в своите бележки Димитър Томев, от 31 декември 1877 г. до 5 януари 1878 г. през Панагюрище минават 50 000 руски войници и всички те нощуват в Панагюрище. 5
На 31 декември 1877 г. пристига и командващият Трета гвардейска дивизия ген. В. Д. Дандевил. С идването на генерала се слага началото на новото временно гражданско управление на Панагюрище.
И тук то се изгражда съгласно Временните правила за военно-полицейските, административните и съдебни органи в освободените български територии, разработени от Канцеларията по гражданското управление.
Временната гражданска власт, която се създава в селищата и в която участват руси и българи, се формира без да се нарушават традициите и при възможно запазване на съществуващото по турско време административно деление. Създават се градски общински съвети или съвети на старейшините, които се състоят от членове по право /длъжностни лица като архиерейските наместници и др./ и членове по избор. Съветите трябва да се занимават със стопанските въпроси, с благоустройството, с правилното разпределение и събирането на данъците, с работата на пазарищата, на училищата, на лечебниците, с поддържане на пътищата.6 Предвижда се назначаването на полиция, която се комплектува най-малко от 4 стражари на 1 000 души население и се разпределя на конна и пеша. Формират се администрация и съдебни власти.
Тъй като за Панагюрище няма запазени протоколи за избора и работата на съвета, доколко тези принципи и правила са приложени тук, можем да възстановяваме действителността опосредствено по текстове от кореспонденцията на панагюрци с Райна п. Георгиева Футекова /Райна Княгиня/ и проф. Марин Дринов, писани през 1878 - 1879 г., както и по спомените на Димитър Томев, Тодор Манев, Михаил Маджаров и други.
Преди заминаването си, за да ръководи по-нататъшните действия на Трета гвардейска дивизия, ген. В. Д. Дандевил на 1 януари 1878 г. назначава за комендант на града капитан Константин Александрович Галперт, а с него в Панагюрище остава и малка войскова част. Още същия ден е избран и старейшински съвет. По право председател на съвета става комендантът като представител на Временното руско управление. В ръководството на съвета са избрани и трима панагюрци. В писмо до проф. Марин дринов от 16 януари 1878 г. ръководството на града се е подписало така: "Старейшините: Искрьо Мачев, Захария С. Койчев, Найден С. Дринов и надзирателите : Андрея Иванов, Кр. Ив. Сарафски, Стоян Ненчов, Рад Ив. Гешанов, Тодор Влайков, Велко Лулчов, Петър Ил. Братков, Янко С. Даскалов, Григор Ив. Дерменджийски, Никола Мулешков. 7
За това,че съветът е избран на събрание на гржданите, разбираме от едно писмо от м. януари 1878 г. на Найден Дринов до брат му проф. М. Дринов, в което пише: "Азе имам много тежка работа, която завчера, кугато ни ся освободи селото, поиска Генерала 3 лица за градски управителе и нашите селене избраха, в това число съм и азе, но сега ми ся види много тежко нящо и не знам какво да права, затова праса Вашите савети."8
Причините, поради които Н. Дринов не иска да участва в общинското управление, не са известни, но явно желанието му е удовлетворено през някой от следващите месеци, защото едно писмо от общината до проф. Марин Дрино с дата 1 август 1878 г. е подписано от ръководителите на старейшинския съвет Искрюо Мачев, Кръстьо Гешанов и Марин Шишков.9
Както се вижда, за ръководители на Панагюрище са избирани хора измежду най-авторитетните революционни дейци - и в първия и във втория състав са посочени членове на Привременното правителство по време на Априлското въстание.
Съгласно Временните правила е създаден и временен съдебен орган - "изпитателна комисия" - в състав: свещ. Манчо Н. Джуджев, Нейчо Вълков, тодор Маневи Никола Сатнчов.10 Комисията е имала твърде широк район на действие. Т. Манев пише в спомените си: "... владеехме към изток от Голямо Конаре и към запад до Ихтима, и догдето крак стигнеше."
Създава се и въоръжена полиция, начело на която застава стотникът от Априлското въстание Павел х. Симеонов.11
През м. февруари 1878 г. започва устройството на гражданското управление на Пловдивска губерния. По това време в отношенията между панагюрци и руския комендант се появява известно напрежение. Какви са причините не може да се установи, а за това научаваме от едно предписание от 20 февруари 1878 г. на изпълняващия длъжността филипополски губернатор ген. А. А. Шепелев до щаб-капитан Н. С. Косович, когото той назначава за началник на Т. Пазарджишки окръг и комуто между другото нарежда:
"Другата молба, също приложена към това се заключава в жалбата на жителите на г. Панагюрище срещу произволните действия на намиращия се там офицер Гальперт. Когато сам отидете в Панагюрище, моля обърнете внимание на съдържащите се в молбата оплаквания и да ми доложите за щателните си разследвания."12
Осем дни след разпореждането на ген. Шепелев в писмо до проф. М. Дринов панагюрци споменават за своето "прошение", но съобщават също: "Вървежът на тукашното правление е добър."13
Видимо конфликтът е имал случаен характер. По това време до панагюрци достига слухът, че градът е обсъждан за един от окръжните центрове във Филипополска губерния, но после бил определен Т. Пазарджи, поради "лукавата и завистлива постъпка на копривщене", които попречили на Панагюрище.14
При започването на Руско-турската освободителна война кап. К. А. Галперт е командир на ескадрон от 34-ти Донски казашки полк. Явно се е ползвал с голямо доверие от страна на командването, защото по време на обсадата на Плевен от 1 септември до 28 ноември 1877 г. е комендант на с. Пордим, Плевенско, където по това време се намира Главната квартира на руската армия и Главната квартира на руския император Александър II. 15
След падането на Плевен и отпътуването на императора за Русия кап. Галперт е зачислен в състава на Трета гвардейска дивизия, с която участва в знаменитото зимно преминаване на Стара планина. С идването на ген. В. Д. Дандевил в Панагюрище кап. Галперт е назначен за комендант на града. Тодор Матев отбелязва следното: "До гдето стоя руската окупация в България, в Панагюрище беше командиря на войската Костадин Александров Голпер".16 Колко време е бил в Панагюрище този руски офицер не може със сигурност да се твърди, защото няма единодушие у авторите, писали за него. В паметта на панагюрци К. А. Галперт е оставил много светли следи. Още в първите дни на свободата на 22 януари 1878 г. Анастас п. Г. Футеков в писмо до сестра си Райна Княгиня изразява възторга си:
"Капетанина, дето седи в нашия град, освободи ни дотолкова, щото и хоро заиграха на четири места в града. Даде на гайдарджията една лира турска, за да свирят, после каза на момите сами да пеят и тям даде 2 рубли по 20 гроша. Така всичкият свят в града ни бе така весел, така радостен, щото не бива повече..."17
Кап. Галперт дава пари и на Динчо Рапънджиев да довърши хана си на Долната чаршия /днес там е хотел "Каменград"/, а той от своя страна поръчва на удожника Иван Марков да напише на фасадата на сградата: "Бехме робе, днес сме слободни, Русия ни ослободи през 1877 - 1878 лето".18
Щедростта и благотворителността на капитана отива още по-далече. Той взема със себе си Никола Михлюзов, 14-годишен сирак на участник в Априлското въстание, отвежда го в Русия, обезпечава живота и образованието му там. Н. Михлюзов завършва висше военно образование в Санкт Петербург. По-късно се връща в България и стига до чин полковник от артилерията, заемайки висши военни длъжности.19
За заминаването на Н. Михлюзов за Русия научаваме от едно писмо на свещ. Манчо Джуджев до Райна Княгиня от 16 април 1879 г., в което пише: "През постите ви е проводила майка ви и друго писмо по Никола Михлюхче, което го провожда някой си капетанин за в Св. Петроград на учение, та щяло да мине през Москва и да ви го даде..."20
Една по-определена формулировка на характера на общинското управление намираме в писмото на свещ. Цвятко Георгиев от 21 март 1878 г. :"Сеги е наредено управление: един воевода и три кметове, и десят старейшини, които составляват нахийский совет и седем села присоединени на Панигюрище, та составляват Панигюрска нахия."21 След около месец в друго писмо, той прибавя: "Управлението си е все едното. Само на воеводата името преименовано на председател на советат нахийский."22 Съгласно изискванията на руското управление председател на съвета е руският офицер, следователно кап. К. А. Галперт. Тримата "кметове" са всъщност тримата постоянни представители /"управители"/ на общинския съвет, за които споменава Н. Дринов.
Самата длъжност кмет се въвежда през есента на 1878 г. Д. Томев пише в спомените си: "Също през м-ц септември стана избор за общинско управление и за кмет се избра Вълко Нейчов, а за помощници Янко Даскалов и Филип Маринов. Но Вълко седя кмет само 15 деня и напусна, избра се втори Марко Немски, и той седя само 8 деня, и той избяга, види се, че тая "лажица" не е за всеки устни, и остана Янко, тоя управлява до другия избор".23 За това, че за кмет е избиран и Вълко Нейчев намираме потвърждение и в спомените на Михаил Маджаров.24
Следващите избори, които са и първите общински избори, проведени след приемането на Органическия устав /конституцията/ на Източна Румелия, стават през м. септември 1879 г., така че в продължение на почти година кмет на града е Янко Даскалов. При това ръководството на старейшинския съвет продължава да съществува и от негово име се подписват всички важни документи.
В първите месеци след освобождаването на Панагюрище главната задача на общинските ръководства е да се възстанови нормалният обществен живот. През м.март 1878 г. свещ. Цв. Георгиев описва състояниет она Панагюрище: "Сеги е Панигюрище много в бедно положение, немаме церкви, немаме училища, нема сас що да се подържат учители. Народат е в гуляма сиромашия и бедност."25
Промените в личното и обществено битие на панагюрци след идването на русите са незначителни. Почти се е запазила картината, описана от съвременника на Априлското въстание Георги Алойдов непосредствено след потушаването му, която е изглеждала така: "Май 1876 гд. Положението е адско, непоносимо. Убити са 300 души без разлика на пол и възраст. Ранени са 50-60 души. Откарани са и натъпкани в затворите в Пловдив, Т. Пазарджик, София и другаде повече от 100 души. Изгорени са 200 къщи, а останалите обрани от игла до конец. Изгорена е чаршията с повече от 100 дюкяни. Освен ранените, лежат тежко болни повече от 200 души... Мъжкото училище е изгорено. Изгорени са и двете черкви".26
През есента на 1876 г. след амнистията и завръщането на арестуваните революционери, духовният живот започва полека да се съживява. учебните занятия се водят в сградата на девическото училище и драгулинския метох.
В една от класните стаи на девическото училище е направен олтар и тя в неделните дни се ползва като параклис, а в делничните - като учебна стая.
С обявяването на Руско-турската война още в първите месеци положението на българите става много несигурно. Някои от видните дейци на Априлското въстание отново са арестувани, други успяват да се укрият. През Панагюрище по посока на Плевен в летните и есенни месеци на 1877 г. минават хиляди турски войници. Нарушават се и учебните занятия.
Едва през м. април 1878 г. положението с училищата в града се променя. Назначени са учители и учителки. Есента започва с едни добре изграден преподавателски състав. Главни учители са Тодор Коджов от Търново и Димитър Стайков от Стрелча, а останалите са - Никола Барбалов от с. Баня и панагюрците - Рад Гемиджиев, Цвятко Брънчев, Милка Узунова и Добра Томова.27
Известни промени настъпват и в църковните дела. През м. март 1878 г. свещениците са само трима и главният им стремеж е с помощта на общината и населението да се поправят колкото е възможно по-бързо двата храма. На 12 ноември 1878 е осветена много тържествено църквата "Свети Георги Победоносец", като за това от Пловдив пристига един от най-популярните по това време висши духовници - епископ Геврасий Левкийски.28 Той престоява тук до 16 ноември като през това време отслужва панихида за убитите във въстанието. Епископ Геврасий ръкополага за свещеник и учителя Петко В. Королеев, който и дотогава, а и по-сетне е една от ярките обществени фигури не само в града и околията, но е известен и в областта.
Освен панагюрските граждани във възстановяването на черквата "Св. Георги" с помощи се включват и дарители извън Панагюрище. Постоянното присъствие на Старейшинския съвет - Искрьо Мачев, Кръстьо Гешанов, Марин Д. Шишков и членовете на църковното настоятелство - протопоп Цвятко Георгиев - архиерейски наместник, Иван С. Джудев и Иван Н. Ланджов чрез в. "Марица" изразяват благодарност на дарителите, допринесли за възстановяването на черквата. В списъка са: "1. От славянското благотворително общество - 500 франка; 2. От родолюбивите господа от Сливен и околностите - 6480 гроша; 3. Господата от Т. Пазарджик - за 1561 гр.; 4. От Златица и Пирдоп - 1600 оки жито; 5. Господата Пирдопчане - 1408 гр. и 6. От селата Т. Пазарджишки - 760 гроша.29
В края на декември с.г. е поправена дотолкова, че да може да се служи в нея и черквата "Въведение в храм на Св. Богородица". Така първата годишнина от освобождението на Панагюрище от османско иго на 3 декември 1878 г. е отпразнувана с литургии и в двете черкви, както и с голямо тържество в новопостроеното от д-р Дж. Лонг мъжко училище. Целият ден се превръща в забележителен празник, както пише в. "Марица": "Народът се разотиде и веднага целият градец екна от песни, свирни и хора. Вечерта стана осветление на всичките улици и трая цяла нощ. Свирните от благогласните гайди, песните и игрите се продължаваха и на другия ден и гръмогласното "ура, да живее Цар Александър" разклащаше въздуха.
На другия ден /1 ян. 1879 г./ вечерта в чест на победоносните руски войски се представи драмата "Смъртта на княза Потемкина". До дето трая представлението жителите все си плакаха от радост за чудесното мъжество на Русите и за голямата им преданост към Царя и отечеството си."30
Но едновременно с грижите за възстановяването на Панагюрище жиетлите на града са съпътствани от тревогите, които предизвикват решенията на Берлинския конгрес. Замисълът на западните вържави е стриктното изпълнение на Берлинския договор да доведе до възстановяване на пълната султанска власт в Източна Румелия. Българите разбират много добре готвения капан и започват борба за неговото проваляне.
Борбата на Панагюрци срещу решенията на Берлинския договор
Тя се води в сравнително благоприятни условия в присъствието на петдесетхиляден корпус на освободителите през Временното руско управление. Това изиграва решаваща роля за постигането на сравнителен успех и осуетяване на ново поробване на българите.
Да панагюрци подозренията, че западните вържави ще се опитат да осакатят в териториално отношение руската победа във войната 1877-78 г., се появяват наскоро след освобождаването на град. В писмо до проф. М. Дринов от 16 януари 1878 г. те споделят тревогите си:
"Но, Ваше превъзходителство, един слух ся раздаде, че ся появил в европейския печат някакъв преждевремен проект за бъдещите условия на мира, за администрацията на България. Тоя проект давал пълна автономия на България но до Балкана; а за Тракия и Македония ся готвила някаква си конституция. Това известие като с гръмовна стрела прониза сърцата на всички ни - и мало и голямо. Няма съмнение, че това известие ще порази и хвърли в отчаяние и българите в цяла Тракия, когато е всеизвестно, че цветът на България е в Тракия и че тя е, която изтърпя нечуто досега упостошение за освобождението на блъгарский народ."31
Борбата се води в няколко посоки. През целия период до изтеглянето на руските войски през лятото на 1879 г. не престават да се предоставят писмени протести към предотвратяване разкъсването на освободеното от русите отечество.
През м.октомври 1878 г. в. "Марица" публикува "Прошение, подадено на Европейската комисия от една депутация от населението на Копривщица, Панагюрище, Клисура и околните в Средня гора села." В него се изразява възмущението, че западните държави "се разпореждат с нас като с говеда" и се изказва решимостта, че няма отново да се оставят "на ония, които са ни пили кръвта толкова време".
Особено категорична е заключителната част, която гласи:
"Ми исками да живеем като човеци: да не би някак това искане да е противно на интересите на човечеството и цивилизация? Ако е така, Европа е силна и може да пусне върху нас ордите на убийците, на палителите, та да не остави да достигнем изпълнението на нашето желание, но във всеки случай никога няма доброволно да се оставим да се подложим изново под омразното Турско иго."32
През м. януари 1879 г. една делегация в състав: Филип Щърбанов, свещ. Цвятко Георгиев, Димитър Томев, Вълко Нейчев, Марко Немски, кметът Янко Даскалов и други поднасят в Канцеларията на генерал-губернатора на Южна България ген. А. Д. Столипин прошение от 1574 жители на гр. Панагюрище срещу установяването на Източна Румелия като автономна област на Османската империя. В него те заявяват, че са готови да се откажат от грижите за челядта си дори и да се хванат за оръжието, за да отблъснат "прямата политическа и военна мощ Султанов". Готови са отново на саможертва, както са доказали това в априлските дни на 1876 г. Те пишат:
"Ако изтеглихме доброволно толкова тегла във вид да спечелим прадвините, с които се наслаждавахме, ние още повече ще имаме потребните енергии и търпение, зада опазим тия правдини непочекнати..."33
Публикуването на преписа от прошението в бр. 52 от 26 януари 1879 г. на в. "Марица" е довело до остро възражение от страна на канцеларията на генерал-губернатора с мотива, че не трябва да се публикуват документи, които са служебно адресирани. Възражението, написано на френски език, е поместено в бр. 53 от 30 януари 1879 г. на същия вестник и също на френски език редакторът в бележка под него защитава правото на българите да изразяват публично своето мнение.
Заедно с това обаче някой от революционните дейци решават да действат срещу решенията на Берлинския конгрес не само чрез подаването на протести, но и чрез организирането на въоръжена съпротива.
На 16 август 1878 г. в Пловдив се създава таен комитет, който има за задача "да подготви въоръжено противодействие... особено против нализането на турски гарнизони в Източна Румелия".34 Две седмици по-късно на 29 август с.г. в Търново се създава комитет "Единство", чиято задача е да подготви въоръжена съпротива срещу прилагането на Берлинския договор, за цялостно осовбождение и обединение на блъгарския народ. За кратко време се създават комитети "Единство" в редица градове на северна и Южна България, които играят главна роля в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание. Няма потвърждение дали в Панагюрище е създаден такъв комитет, но съществуват документи за участието на панагюрски революционери в Кресненско-Разложкото въстание.
Известно е, че в Кресненско-Разложкото въстание взема участие ОРчо войвода. Това се потвърждава от две писма на началник-щаба на въстанитео. Ще приведем текста на едното от тях:
"До Джумайският Македонски комитет
Г-ну К.П. Бошилкову
Според предложението Ви по заповедта на .................., да ся изпроводи войводата Иван Маринов ОРчов, а тъй също според искането на Кюстендилския Митрополит Г-на Илариона, по заповедта на ........................за тия 60 души от Пазарджик да ся изпратат в Кюстендил, изпращами същия заедно с неговата 60-души дружина и ги оставями на Ваше разположение.
26 октомврий 1878 На Македонското въстание
Началн. Щаба
Едно друго писмо на Баготворителния комитет "Единство" в Плодвив, подписано от неговия председател Димитър Метевски и изпратено до председателя на благотворителния комитет в Горна Джумая /сега Багоевград/ ни дава сведение, че сотряд участва въ въстанието и друг панагюрец. Съобщава се, че с писмо №6 от 11 септември 1878 г. за Джумая е изпратен с ополч. Лука Димитр. Панагюрец". 36 Кой точно е този четоводец, тръгнал с добровлоци да се бори за свободата на оставените под робство български земи, не е известно, но това е още едно доказателство, че на свободата на Мекедония не малко пангюрци са гледали като синовен дълг. Неуспехът на Кресненско-Разложкото въстание не намалява желанието на българите от Тракия да се борят за свободата си.
Заплахата, че съгласно решенията на Берлинския конгрес по стара планина в Южна България трябва да се разположат турски гарнизони, принуждава българите с активното съдействие на русите от окупационния корпус да се подготвят за въоръжена защита на своята територия.
Председателят на Пловдивския таен комитет е изпратен пир командира на 14 корпус прославения генерал М. Д. Скобелев, за да иска оръжие за подготовката на въоръжена съпротива на населението след изтеглянето на руските войски от България. Ген. Скобелев се отзовава на искането на тайния комитет, но при условие да се съставят гимнастически дружества за явно и всеобщо обучение на населението. Изграждането им започва през октомври - ноември 1878г. Със заповед на Временното руско управление през м. януари 1879 г. официално се разрешава организирането на гимнастически дружества и се отпускат 70 000 пушки тип "Кринка".
Идеята за гимнастическите дружества звладява и панагюрските младежи, но кратковременният панагюрски кмет Вълко нейчев се противопоставя. За това пише в спомените си Мих. Маджаров:
"По едно време се яви една депутация от панагюрски младежи, която се оплака от бюдюрина /Вълко Нейчов беше нещо като кмет, но той само се наричаше мюдюрин/, че не позволявал да се състави гимнастическо дружество. Аз бях изпратен един празничен ден да разследвам работата. Намерих населението доста раздразнено против него. То стана още повече раздразнено, когато разбра от мене, че окупационните власти не само нямат нищо против гимнастическите дружества, но насърчават тяхното образуване, защото смята, че чрез тях ще може да се възпрепятства на някои от постановленията на Берлинския договор... След няколко време получихме писма, че Панагюрище бърза да навакса изгубеното време".37
За организирането гимнастическите дружества Временното руско управление изработва специално "Наставление за обучение на гимнастическите дружества". Оициалната цел е посочена като физическото укрепване на техните членове. Но основната задача е изучаването на стрелковото дело и след като придобият в това отношение известен минимум от знания, те получават званието "гимнастици или стрелци" и правото да получат от дружеството безвъзмездно пушка и 120 патрона за нея. Изучават се и някои тактически умения като настъплението във верига, отстъплението, копаенето на окопи и издигането на редути.
Панагюрци на възраст от 20 до 50 г. се обучават под ръководството на руски инструктори - "един поручик и двама фелдфебели".38 Обучението се извършва три пъти седмично - вторник, петък и неделя по 4 часа. Занятия се провеждат и в селата, които са административно подчинени на Панагюрище.
На селищата са предоставени от русите пушки, които по-късно остават у населението: Панагюрище - 650; Попинци - 50; Бъта - 30; Стрелча - 100; Баня - 25 Мечка - 30; Поибрене - 70; Петрич - 89. Освен това в Панагюрище има 100 сандъка с по 1000 патрона.39 За обучението в гимнастическите дружества пишат в писмата си от 1879 г. Анастас п. Г. Футеков, свещениците М. Джуджев и Цв. Георгиев, както и други панагюрци, оставили спомени от този период.
Много мобилизиращо въздействие оказва и свикването през 1878 г. и 1879 г. на наборите на блъгарски младежи за обучение в Българската земска войска, с което се поставя началото на българската армия.
Така панагюрци заяваяват своята готовност да не допускат отново връщането на турски войници на територията на Южна България, за запазване на свободния и български характер на Източна Румелия.
Когато на 15 май 1879 г. назначеният от султана за областен управител на Източна Румелия княз Алеко Богориди пристига в Пловдив, в областта има над 60 хиляди обучени и въоръжени българи, сред които са и панагюрските стражи на българската свобода.
Бележки
1. Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877-78 г. на Балканском полуострове. Выпуск 12. СПб, 1889, с. 472 ↑
2. Манев, Т. Панагюрище, неговото заселване, битие и въстание. Пловдив, 1906, с. 59-60. ↑
3. Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877-78 г. на Балканском полуострове. Выпуск 62. СПб, 1908, с. 472 ↑
4. НБКМ-БИА. Ед.пост. №2/1950 г. - Разни забележки на димитър Томев, с. 48-49 ↑
5.НБКМ-БИА, Ед. пост №2/1950 г., с. 48-49. ↑
6. НБКМ-БИА, ф. 19, а.е. 101, л. 9. ↑
7. НБКМ-БИА, ф. 111, а.е. 301, л. 4. ↑
8. НБКМ-БИА, ф. 111, а.е. 356, л. 41. ↑
9. НБКМ-БИА, ф. 111, а.е. 301, л. 1 .↑
10. Манев, Т. Пос. съч., с. 61 ↑
11. Манев, Т. Пос. съч., с. 62 ↑
12. Борьба Росии и болгаркого народа за создание Болгарского гасударства 1878-1879. Т. III., М., 1967 г. с.20 ↑
13. НБКМ-БИА, ф. 111, а.е. 301, л. 5. ↑
14. НБКМ-БИА, ф. 111, а.е. 301, л. 1 ↑
15. Карайлев, Д. Първият руски комендант. - в. "Оборище", бр. 3 от 15 януари 1972 г. ↑
16. Манев, Г. Пас. съч., с. 61 ↑
17. НБКМ-БИА, ф. 94,а. е. II В809, л. 2. ↑
18. Меченов, Л. Когато изгряваше свободата. - в. "Оборище", бр. 38 от 3 септември 1977 г. ↑
19. Сугарев, А. Никола Радов Михлюзов. - в. "Оборище", бр.309-391 от 18 август 1946 г. ↑
20. НБКМ-БИА,ф. а. е 94,II В809, л. 2. ↑
21. НБКМ-БИА, ф. 94, а. е.II В809, л. 1. ↑
22. НБКМ-БИА, ф. 94, а. е. II В809, л. 1. ↑
23. НБКМ-БИА, Ед. поет. 2/1950 г., с. 50. ↑
24. Маджаров, М. Спомени. С. 1968, с.389. ↑
25. НБКМ-БИА, ф. 94,а. е. II В 859, л. 1. ↑
26. Алойдов, Г. Понагюрище след сломяването на Априлското въстание. - в. "Панагюрски глас" бр. 107 от 24 май 1929 г. ↑
27. НБКМ-БИА, ф. 94,а.е. II В 858, л. 1. ↑
28. НБКМ-БИА, ф. 94, а.е.II В 837, л. 1 .↑
29. В "Марица", бр. 26 от 24 октомври 1878 г., с.4. ↑
30. В "Марица", бр. 50 от 19 януари 1879 г., с.5. ↑
31. НБКМ-БИА, ф. 111,а. е. 301, л. 2. ↑
32. В "Марица", бр. 26 от 24 октомври 1878 г., с.5. ↑
33. В "Марица", бр. 52 от 26 януари 1879 г., с.4. ↑
34. Тодоров, Г. Временното руско управление през 1877-1879 г., С., 1958, с. 321. ↑
35. Кацаров, Г. и И. Кепов. Документи по Кресненското въстание от 1878 г. - В: Сборник на БАН, 1942 г., кн. 34, с. 42. ↑
36. Кацаров, Г. и И. Кепов. Документи по Кресненското въстание от 1878 г. - В: Сборник на БАН, 1942 г., кн. 34, с. 88. ↑
37. Маджаров, М. Пос. съч., с.389. ↑
38. НБКМ-БИА, Ед. постъпление 2/1950 г., с. 50. ↑
Няма коментари:
Публикуване на коментар