За какво съм роден
върху топлата пръст?
За какво в тоя свят
ще ме има -
за борба или мъст,
за звезда или кръст -
с гняв и болка нима съм орисан?
Или детска зеница
да опазвам от плач
и влюбена птица
да целувам по здрач -
светло чувство и ласкава мисъл?
За какво в тоя свят
ще ме има?
***
Колко тегне една сълза?
Страшно много, ако е искрена,
непосилно, ако е мъжка.
Страшно много, ако е черна,
непосилно, ако е майчина.
Колко тегне шепа пръст?
Страшно много, ако е свята,
непосилно, ако е родна!
Колко тегне една смърт?
Страшно много, ако е в битка,
непосилно - за свободата.
ДЕН ПЪРВИ
Аспарух препускаше към Истър,
за да търси моята земя.
Лунните подкови на копитата
пламваха и гаснех в нощта.
Нямаше ги степите широк,
прокопани от табунен бяг.
Хемус неприветливо и строго
е опънал изумруден лък.
Кой ще те посрещне с пресен кумис,
ще изтрие потните чела?
Може би славянка с топли скути,
може неприветлива стрела?
Аспарух минаваше през Истър.
Яхнала жребеца на нощта,
в тоя ден съдбата прокопитваше
граница за моята земя.
СРЕДНА ГОРА
Широкопола, широколиста, с широко сърце
и потайна, и светла като клетва хайдушка,
пазиш гордия дъх на обарутена цев
и опален куршум на комитска пушка.
Ти вековно стоиш под това висине
и вековно отглеждаш стада и овчари,
но роди и Април с хвърковати коне
и запали душите ни с бунт и пожари.
Моя Средна гора, идвам с чисти ръце,
коленича пред храма хайдушки,
до сърцето си нося обарутена цев
Няма коментари:
Публикуване на коментар