АНСАМБЪЛ "РАЛЧО САПУНДЖИЕВ" - един красив спомен в панагюрската история и неговото продължение
Както повечето значими явления на този свят и Ансамбъл "Ралчо Са-
пунджиев" не е плод на грандиозни замисли. През декември 1949г. членове от Димитровския съюз на народната младеж в града е въз-
ложено да подготвят музикална програма за градско събрание по случай 32-та годишнина на Съветската армия. И това би било добросъвестно изпълнено, отминало и забравено като едно от многобройните младежки поръчения, ако пред тях не бе застанал един самобитен талант - музикантът без специално образование Делчо Ангелов Радивчев. Той е на 23 години и има зад гърба си една година като нередовен учител по музика в гимназията и година и половина като оркестрант в Ансамбъла на Строителни войски, с което отбива военната си служба (по-късно той ще завърши с отличие Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория, днес - Национална музикална академия "Панчо Владигеров" - София). И има пред себе си 40-50 младежи със свежи гласове, водени от любов към песента и от неподправен и чист идеализъм.
Концертът на 22 февруари 1950 година има неочаквано (и за слушателите, и за изпълнителите) голям успех. Непосредствено след него новият хоров състав се заклева във вярност към песента (ще припомня, че девизът на ансамбъла беше "Родна песен нас навек ни свързва") и приема името на загиналия в антифашистката борба младежки деец и ръководите на гимназиалната духова музика Ралчо Сапунджиев.
Независимо че е възникнал по определен повод, новият състав се явява продължител на една дългогодишна традиция в Панагюрище, където първият градски смесен хора за школувано пеене е създаден през 1895 г. от учителя Никола Дончев. По-късно в панагюрския музикален живот като диригенти се изявяват Димитър Сапунджиев, Лука Поппетров, Георги Ерелийски и Нено Оряшков, Димитър Лазаров, Борис Костурков, Атанас Сугарев, Рад Юруков, Петър Спиридонов, Борис Ибришимов, Лука Зумпалов, Роман Спатарев, Анка Главчева. Ръководените и организирани от тях хорови състави имат повече или по-малко продължителна съдба.
Но не толкова продължителността на неговото съществуване е уникално в Ансамбъл "Ралчо Сапунджиев". И добре организиран, той можеше да стане като един от десетките читалищни хорове в България, които изграждат изпълнителското си майсторство въру традиционния класически и съвременен репертоар. Но оплоден от творческия пори, музикален талант и творческа амбиция на своя създател Делчо Радивчев да съчетае по неповторим начин високото певческо майсторство с неоспоримото място на родния град в национално-освободителните борби и неговия самобитен песенен фолклор, този певчески състав се превърна в единствения в страната ансамбъл за възрожденски и революционни песни. Просто е удивително колко бързо, естествено и категорично Панагюрският ансамбъл "Ралчо Сапунджиев" излезе в авангарда на читалищните певчески състави на страната. Ето фактите:
През есента на 1951 г. към хора, който вече има няколко самостоятелни концерта, Делчо Радивчев създава оркестър, в който са привлечени най-добрите музиканти в Панагюрище. В различните години в оркестъра на ансамбъла се изявиха Илия Ненов, Райна Ненова, Николай Сугарев, д-р Димитър Вакарелов, Евгений Зумпалов, Любен Бобошевски, Стойо Джуджев, Петър Пухов, Венелин Главчев, Любен Юруков, Галитьон и Андрея Манев, Марко Атанасов, Лако Байряков, Делчо Захариев, Стоян Врагов, Спиридон Загарьов, Димитър Кърпаров, Илия Главчев, Никола Маслев, Венелин Гергинов, Иван Палашев, Милко Милков, Красимир Кушлов и ученици в Детската музикална школа при читалището, сред които Цеца Радивчева, Анета Калпакова, Анна Горинова, Галина Цоневска, Нина Радулова, Нонка Джамбазова, братя Тошеви и редица други, а в Духовия оркестър участваха още Д. Калпаков, Д Хаинов, Ив. Хаинов.
Създаденият ансамбъл само след година и половина получава своето първо признание - на окръжния преглед конкурс през май 1953 г. му е присъдено званието "Първенец на Пловдивски окръг" (тогава окръгът обхващаше днешните Пловдивска, Пазарджишка и Смолянска област).
На националния преглед през 1956г., посветен на 100-годишнината от създаването на българските читалища, е отново окръжен първенец и като единствен представител на Пловдивски окръг в София става "национален отличник". През 1959 г. на Първия републикански фестивал на художествената самодейност е класиран на трето място сред ансамблите в страната, получава бронзов медал и званието "лауреат". Ансамбълът е лауреат и на Четвъртия /1974 г./, и на Шестия /1984г./ републикански фестивали.
Заел водещо място, ансамбълът е включван в националните концерти по случай 90-годишнината от Освобождението на България, 25-годишнината от 9-ти септември, гала-концерта на лауреатите на Третия републикански фестивал на художествената самодейност, откриването на националния митинг в Панагюрище по случай 100-годишнината от Априлското въстание, концертите при откриването на Баташки водносилов път, МОК "Медет", яз."Тополница". Канене е на традиционния музикален фестивал "Варненско лято", Ботевите културни тържества във Враца. Ансамбълът е изнесъл десетки концерти в София, Пловдив, Карлово, Калофер, Пирдоп, Велинград, Белово... От 1969 г. ежегодно изнася концерти в Зала "Универсиада", Зала "България", ЦДНА и други престижни концертни центрове в столицата, организирани от Културния клуб на живущите в София граждани, произхождащи от Панагюрския край. Тази традиция бе продължена и след 1990 г. вече съвместно с Патриотично женско дружество "Райна княгиня", София.
В ансамбъла получиха възможност да покажат красотата на своите гласове солистите (подреждам ги приблизително по годините на постъпване в ансамбъла): Делчо Карайлев, Цветана Богоева, Иван Нейков, Джовасар и Нина Бедикян, Лука Милков, Петър Шопов, Делчо Ланджев, Мария Ралчева, Никола Караколев, Иван Господинов, Стойчо Дренкаров, Стойчо Делирадев, Андон Манев, Анка Ракова, Гина Богоева, Пейчо Тухчиев, Цонка Сугарева, Никола Скачков, Лушка Паскалева, Кирил Бимбашов, Гина Илчева, Цвятко Ценов, Иван Радулов, Иван Мишков и други.
Макар и састав на читалището, ансамбълът беше относително самостоятелна формация със своеобразен демократизъм и колективизъм (не напразно населението, а и самите участници, по-често го наричаха "колектива"). Той имаше организационен съвет, чийто дългогодишен председател бе един от основателите Петър Шопов, и художествен съвет, ръководен от диригента, а репертоарът се обсъждаше и приемаше на общо събрание.
Заслужава специално да се отбележи, че през четирите десетилетия организатори на ансамбъла през различни години бяха Богомил Богоев, Тинка Юрукова, Анка Кузмова, Цонка Карайлева и Цветана Ив. Карайлева-Лалова.
През 40-годишното съществуване на ансамбъла бяха поставени и изпълнени над 500 песни с различна тематика и трудност. За изпълнителските възможности говори широкият спектър на репертоара: от възрожденските революционни песни до Моцарт, Шуберт, Чайковски, Щраус, Дворжак, Калман, Александров и др.
Около 30-ина самодейци получиха различни степени на орден "Кирил и Методи" и значката "Отличник на Комитета за изкуство и култура".
За съжаление едно решение на управителния съвет на читалище "Виделина" през м. декември 1981 г., извади Ансамбъл "Ралчо Сапунджиев" от читалището и този знаменит, национално прославен творчески колектив беше прехвърлен към Културния дом на Машиностроителния комбинат "Оптикоелектрон" като милостиво му бе предоставена репетиционната зала в читалищната сграда. На 24 януари 1982 г. Делчо Радивчев неочаквано почина. Духовият оркестър, самодейците, панагюрските граждани се простиха с най-талантливия панагюрски музикант за всички времена с искрена обич и скръб. Ансамбълът прекрати своята дейност през 1989г. и остана само Смесен хор.
Но въпреки тези удари на съдбата, самодейците, отдали своето дарование на панагюрската музикална култура, продължиха нататък.
След смъртта на създателя му ансамбълът бе ръководен от ерудираните диригенти професионалисти Атанас Трендафилов и Димитър Карагьозов, а от 1989 г. до днес - от Анета Калпакова.
Но Ансамбъл "Ралчо Сапунджиев", който в продължение на близо четири десетилетия беше културната емблема на Панагюрище в страната, е неотменимо свързан със своя създател Делчо Радивчев.
Всички онези, които са имали щастието да работят с него, ще се съгласят, че Делчо Радивчев беше наистина удивителна личност. Той далеч надхвърляше представите за диригент на един градски състав и беше творец в пълния смисъл на тази дума. Като композитор той ни остави детските оперети "Снежанка" и "Чудната свирка", баладата "Безсмъртни", ораторията "Април бунтовен" и други авторски творби. Безценни са неговите оригинални аранжименти на Чинтуловите и други възрожденски революционни песни, както и обработките на чудесните панагюрски песни.
Над 25 негови творби са публикувани в родните музикални издания. Той беше изключително работоспособна личност, но това се скриваше зад неговата своеобразна скромност. Считаше, че е под достойнството на един музикант да изтъква творческите си умения. Освен ансамбъла той саздаде и градски пионерски хор, мъжка вокална група за възрожденски и революционни песни, дамски секстет, безкористно помагаше на диригентите на хоровете в предприятията. Беше създател и ръководител и на читалищния духов оркестър. Радивчев беше вдъхновителят, създателят и диригентът на оперетния духов оркестър. Радивчев беше вдъхновителят, създателят и диригентът на оперетния състав към читалището, който от 1952 до 1964 г. изнесе "Волният вятър" от Дунаевски, "Трембита" от Милютин, "Сватба в Малиновка" от Александров, "кето и Коте" от Долидзе, "Запорожци отдъв Дунава" от Артемиев и "Царицата на чардаша" от Калман. Читалищният духов оркестър и оперетният състав всъщност бяха част от ансамбъла, тъй като изпълнителите бяха едни и същи.
Под диригенството на Делчо Радивчев ансамбълът направи записи в Радио София и Радио Пловдив, а през 1970 г. беше включен в документалния филм на режисьора Нюма Белогорски за най-добрите самодейни състави в страната. За 40-годишното си съществуване Ансамбъл "Ралчо Сапунджиев" остави една внушителна музикална традиция, която днес трябва не само да респектира.
Нещо повече, чрез примера си ансамбълът стимулираше саздаването и стремеж към по-високо художествено равнище на хоровете в предприятията и училищата в града. Диригентът Делчо Радивчев с готовност оказваше методическа и пряка творческа помощ на вокалните и ансамблови музикални състави в: Завод "Тодор Каблешков" с художествен ръководител и диригент Мария Пехлева; ТПК "Персийски килими" с организатор, солист и диригент Маргарита Карагьозова и художествен ръководител Евгений Зумпалов; В Градска болница с художествен ръководител и диригент Любен Бобошевски; СПУ "Нешо Бончев с художествен ръководител и диригент Анка Ракова; Районна станция на съобщенията с диригент Цонка Сугарева; близко сътрудничество се осъществяваше и с хора на ОУ "Проф. Марин Дринов" с художествен ръководител и диригент Неделко Захариев и други.
През 1988 г. директорът на ТМОК "Асарел-Медет" инж. Лъчезар Цоцорков и инж. Янко Запрянов убеждават вокалния педагог и диригент маестро Чавдар Маждраков, един от най-добрите специалисти в страната, да създаде мъжки камерен хор към комбината. Организатор на състава от 19 мъже, хористи от Ансамбъл "Ралчо Сапунджиев", е Цвятко Ценов. Хорът просъществува до края на 1989 г., когато настъпиха промените в обществения строй.
А от Ансамбъл "Ралчо Сапунджиев" днес, 60 години след неговия първи концерт, остана един красив спомен. Един от най-красивите в панагюрската история.
Но Ансамбъл "Ралчо Сапунджиев" има своето продължение и днес.
В последните си няколко години /1986-1989/, когато диригентът беше Димитър Карагьозов (един от диригентите в Държавния музикален театър "Стефан Македонски"), Ансамбълът нямаше собствен оркестър, а за концертите ползваше музикантите на Симфоничния оркестър - Пазарджик срещу заплащане. След напускането на Д. Карагьозов тези комфортни условия бяха прекратени и остана само смесеният хор.
През 1989 г. за художествен ръководител на Смесен хор "Ралчо Сапунджиев" бе назначена Анета Калпакова, чийто живот е посветен изцяло на музиката. Тя е ученичка и съратник на Делчо Радивчев. Анета Калпакова ръководи хора и до днес.
Неизменен корепетитор на Смесения хор е дъщерята на Делчо Радивчев Цеца Радивчева - Калпакова. С участниците в Смесения хор Анета Калпакова създаде и ръководи няколко вокални групи - "Средногорска песен", "Нежни струни", "Берьозка", "Радеан", които участват в множество фестивали у нас и в някои балкански страни - Македония, Гърция и Турция, и неизменно получават почетни плакети и грамоти. Необходимо е да споменем някои от тях:
Вокална група "Средногорска песен" получава награди на Третия фестивал на туристическата песен "Средногорско ехо" - Стара Загора, 2004 г.; на Третия фестивал "Бялата порта на Рила" - Самоков, 2005 г.; на Осмия празник на туристическата песен "Прекрасна си, мила родино" - Казанлък, 2006г. Има грамота от Централния съвет на БТС, изнася концерт в гр.Одрин - Турция, 2008 г.
Вокална група "Нежни струни" взема участия и получава грамоти от: Четвъртия празник на старата градска песен "Под липите златен прах се рони" - Стара Загора, 1999г.; Фестивала "Златен кестен" - Петрич, 1993, 1994 г.; Фестивала "Кръстопът на музите", София 2005 г.; Седмия фестивал "Нежни чувства" - Пловдив, 2007 г. Мъжката вокална група има почетни плакети от Фестивала на възрожденската песен в Клисура през 2002, 2003, 2004 и 2005 г. Групата за църковни песнопения изнася концерти в манастира "Света Богородица Калишка" в Македония, в Бачковския и Кукленския манастири, в панагюрските църкви. Смесеният хор и другите вокални формации имат десетки участия в множеството празници и чествания, провеждани в Панагюрище.
Смесеният хор "Ралчо Сапунджиев" за изминалите двадесет години е изнесъл концерти в София, Пловдив, Сопот. Десет години поред от 2001 г. до 2010 г. получава почетни плакети и грамоти от Фестивала на патриотичната и възрожденска песен в Клисура; три години поред - 2006, 2007, 2008 г. получава диплом и почетен плакет от Песенния празник "Слава Вам, будители!" в Пловдив. Хорът има участие в предаването на Х. Бояджиев "Полет над нощта" и др.
Върхът в творческата дейност на Смесения хор "Ралчо Сапунджиев" е следният. През 2010 г. по инициатива и с личното дарение на д-р инж. Лъчезар Цоцорков, почетен член на читалището в града и почетен гражданин на Панагюрище бях издадени 2 компакт диска - "Панагюрище, слава бунтовна" и "Панагюрски народни песни", които той посвети на родния си град и на свсички достойни българи от миналото, настоящето и бъдещето. Общото название на кмплекта е "Музикално съкровище от Панагюрище", а обработките на песните са на покойния диригент и композитор Делчо Радивчев. Изпълнението е на Смесен хор "Ралчо Сапунджиев" и Симфоничния оркестър - гр. Пловдив. Представянето на компактдисковете бе съпроводено с тържествен концерт на 1 ноември 2010 г.
Сред множеството признания и награди, които е получил Смесеният хор "Ралчо сапунджиев", първенствуващо място заемат "Почетен знак за заслуги към Панагюрищ" (м. декември 2010 г.) и Годишната награда за високи художествени постижения за 2010 г. на Ротари клуб - Панагюрище, връчена през м. януари 2011 г.
Духът на ансамбъл "Ралчо Сапунджиев" и неговия създател витае и днес в музикалния живот на Панагюрище.
След смъртта на Делчо Радивчев ръководството на Духовия оркестър се поема от Стойо Джуджев.
Около 1984 - 1985 г. на практика Духовият оркестър при читалището, създаден от Делчо Радивчев, в който основната част от музикантите бяха в оркестъра и на ансамбъла, прекрати своето съществуване поради напредналата възраст на участниците в него. През 1988 г. по инициатива на Петър Мулешков, тогава завеждащ отдел "Култура" в Общинския съвет за духовно развитие, който намери съмишленици в лицето на Анета Калпакова и други, се образува нов духов оркестър, назован "Делчо Радивчев", съставен от даровити и вдъхновени млади хора. Диригент на оркестъра от 1988 г. до 1999 г. е Анета Калпакова. ОУ "20 април" и СПУ "Нешо Бончев" даряват духовите си инструменти. През 2008 г. "Асарел Медет"АД с изпълнителен директор д-р Лъчезар Цоцорков прави дарение комплект нови инструменти - 29 броя на американската фирма ''Arnold & Son''.
За кратко време оркестърът постига високо художествено равнище и става търсен в страната и чужбина. Има над 250 изяви в Панагюрище и общината, в София и други градове. През 1995 г. изнася четири концерта в Белгия. Има и две участия в БНТ.
През 1999 г. диригент на оркестъра става Андрея Манев. Увеличава се съставът, който нараства на 30 музиканти. За корепетитор е определен Димитър Найденов. Изучават се първият самостоятелен Коледно-новогодишен концерт с репертоар от класика, естрада, народни хора, танцови пиеси, маршове и други. Репертоарът на духовия оркестър вече е достигнал 75 музикални произведения.
Всичко това дава възможност на оркестъра да изпълнява не само рутинни програми при местните тържества, но да се явява успешно на концерти пред публика, да взема участие в наши и европейски фестивали и прегледи на духови оркестри. Оркестърът има общо пет самостоятелни концерта, от които три са коледно-новогодишни, един по повод 120-годишнината от Съединението на Източна Румелия с Княжество България и един на 1 май 2010 г. на площад "20 април" с богато жанрово разнообразие. Това са самостоятелни концерти не само като изпълнение, но и като организация. Оркестърът участва и в множество концерти с други състави и солисти. През годините 2003 - 2005 г. консултант и гост-диригент на оркестъра е проф. Николай Тонев. По-късно друг консултант и гост-диригент е Ангел Ангелски, зам. председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, член на Международната асоциация на музикантите, който организира и турнета във Франция. Представителният читалищен духов оркетър "Делчо Радивчев" е канен и е свирил при раздаване на годишните музикални награди пред сградата на Софийската опера; на Фестивала по случай годишнината на Дико Илиев (награден с почетна грамота) и различни други прояви в страната. През 2003 г. участва във фестивал в Италия и е награден с паметен адрес. През 2004 г. Духовият оркестър и мажоретният състав печелят медал и плакет от Фестивал в Южна Франция. През 2005 г. участват в Международния фестивал в кале и Париж, където отново печелят приятели на Панагюрище. През 2008 г. оркестърт има отново турне във Франция, където гр. Порт Баркарес води шествието на годишнината от Фернската революция и изнася концерт на площада в този град. Оркестърът е награден със статуетката "Следкопойна чучулига" на Област Пазарджик, а през 2007 г. получава годишната награда за творчество на Община Пазарджик. Сред престижните отличия, които има Представителния читалищен духов оркестър с особена топлота грее родното признание, дадено му от Панагюрската община - "Почетен знак за заслуги към Панагюрище", а през м. януари 2011 г. получи Годишната награда на Ротари клуб - Панагюрище за високи творчески постижения през 2010 г. Освен това диригентът на оркестъра АНдрея Манев е първият носител на учреденото от Панагюрска община през 2004 г. звание "Творец на годината".
И накрая. За да бъде по-вярна картината на музикалния живот в Панагюрище след 1990 г., трябва да отбележим и респектиращите изяви на формации извън читалището. Това са: ежегодните концерти на Детската музикална школа (днес ОШИ "Евгений Зумпалов"), организирани и провеждани под ръководството на Юлия Богоева, доскорошен ръководител на школата; прекрасният спектакъл, посветен на годишнината от рождението на В. А. Моцарт, подготвен и изнесен от учениците на СОУ "Нешо Бончев" с худ. ръководител и диригент Нона Немигенчева; внушителният коледен концерт, представен в Театър дом-паметника през месец декември 2008 г. с худ. ръководител Веселина Зумпалова - Ралчева; великолепният концерт изнесен през месец декмври 2008 г. с видни български професионалисти, свързани или приятели на Панагюрищ, организиран от Цвятко Ценов; самостоятелните концерти на солистите на ансамбъла Никола Скачков и Цвятко Ценов; изявите на утвърдените музиканти Веселина Зумпалова - Ралчева, Нона Немигенчева, Юлия Богоева, Пепа Филина, Величка Маслева, Жана Райнова, Стефка Стефанова и техните възпитаници. През 2000 г. ст. н. с. Никола Чамов предложи на кмета на града Панагюрище да стане център на национална музикална проява. От 2005 г. по инициатива на Дочка Кацарева тук се провежда Национален фестивал за млади изпълнители на българска патриотична песен "Родолюбие" под патронажа на кметовете на Панагюрската община Марко Мечев и Георги Гергинеков, а организацията се осъществява от зам. кметовете Спаска Тасева, Иванка Живкова и председателя на организационния комитет Дочка Кацарева.
Няма коментари:
Публикуване на коментар