Развитието на град Панагюрище след Освобождението на България е подчинено на закономерностите, които определят развитието на страната от 1878 до 1944 г. Но едновременно с това няколко специфични фактори влияят за състоянието и измененията в стопанския, политическия и културен живот в града.
Панагюрци, които имат самочувствието, че са дали решителния принос при предизвикване на Европа да обърне поглед към съдбата на българите, са подложени на унижението след 1878 г. отново да бъдат под сянката на султана в границите на Източна Румелия. Това определя поведението им в следващите години и те се впускат в борбата срещу решенията на Берлинския конгрес и до 6 септември 1885 г. непримиримо отстояват правото си да бъдат част от обединеното отечество.
През тези години Панагюрище приключва окончателно с възрожденския период и навлиза в новите реалности на България - динамичен политически живот; стремеж да се развиват създадените в недрата на Османската империя крехки капиталистически производствени отношения в икономиката по българските земи; да се доизгражда самочувствието на нацията, доказала своите интелектуални предимства; да се съзижда едно проспериращо държавно устройство; да се дава път на развитието на просветата и културата.
През по-голямата част от годините между 1878 и 1944 г. Панагюрище се развива в неблагоприятна икономическа среда. В стопанската област започва една дълга и трудна борба - наред с мъките да се закрепи повяхващото традиционно занаятчийство се появяват и първите плодове от полагане основите на една макар и слаба промишленост. В този смисъл естествено се налага обобщението, че преди 1876 г Панагюрище е един от най-заможните градове в Западна Тракия, а след разрухата, сполетяла го при потушаване на Априлското въстание, с течение на годините се превръща в един от треторазредните градове в страната. Месеците от 30 април 1876 г., когато войските на Хафъз паша започват опустошението на Панагюрище, до 30 декември 1877 г. когато идват руските войски, са време за физическо оцеляване на гражданите и за възраждане на икономиката не може да се мисли. През Временното руско управление се изграждат част от структурите на общинската власт и обществения живот, но активизирането на стопанската дейност остава на втори план.
От друга страна град Панагюрище стои самотно в полите на Централна Средна гора и е изолиран от главните пътища и развиващи се транспортни комуникации, които са важна предпоставка за положителни демографски промени и ускорено икономическо развитие. След 1878 г. главните източници за препитание на населението са занаятчийството, животновъдството и земеделието, които са в значително по-малки размери, отколкото преди Освобождението. Липсата на достатъчен поминък предизвиква едностранни миграционни процеси - от Панагюрище към бързо развиващите се в икономическо отношение градове в страната. Така за периода 1878-1920 г. естественият прираст на града е към 4500 души, а постоянните жители на Панагюрище са нараснали с 829 души. До 1920 г. единствените предприятия, които могат да се приемат като индустриални, са фабриките за ръчно тъкане на персийски килими, чието начало се поставя през 1893 г. През този период значително се увеличава числото на наемните работници като в първото десетилетие на XX век вече има ясно изразена класова структура и се слага началото на социалните конфликти.
След края на Първата световна война годините до 1944 г. се характеризират с важни промени в икономиката на града. Създават се нови промишлени предприятия - фабрика за хавлиен плат, интендантска работилница за военно облекло и обувки; с нови фабрики се разширява килимената промишленост; поставя се началото на проучването и добива на рудни изкопаеми. Силно развитие получава кооперативното дело като се създават промишлени, кредитни, животновъдни и земеделски сдружения.
Тази книга има за цел да покаже, че основният двигател на просперитета на едни град е степента на демокрацията в местното самоуправление, чиято логика понякога е в дисонанс с логиката на управляващите в страната правителства. Определящи за това са избираните кметове и общински съветници. До Съединението 1885 г. градът се управлява от трима кметове - Цвятко х. Томев, Никола Маринов и Димитър Томев, които полагат основите на общинското самоуправление. В първите четири десетилетия често за кметове, помощник кметове и общински съветници са избирани хора, които са пряко свързани с участието на панагюрци в националноосвободителните борби - кметовете Димитър Томев, Найден Дринов, Васил Дипчев, Ива Джуджев, Павел Гугов, Тодор Влайков, Павел Шопов, Павел З. Койчев, Иван Бобеков; помощник кметове и общински съветници - Иван Тутев, Деян Белишки, Павел х. Симеонов и др. Това са хора с будна гражданска съвест и тежест в обществено политическия живот, които допринасят значително за развитието на общинското самоуправление. Едновременно с това те са част от следосвобожденския политически живот и носят бремето на политическите пристрастия, които често ги тласкат към конфликти помежду им.
В обществения живот навлиза и младо поколение амбициозни местни политици - кметовете Петър Дедев, Георги Зумпалов, Георги Дедев, Рад Делирадев, Петър Чуклев, Лука Мареков, Стоян Манев, Делчо Гороламов, които със своето свежо мислене подготвят почвата за следвоенното развитие на общинското управление.
След Първата световна война дейците на Панагюрското градско общинско управление успяват да осъществят няколко крупни инфраструктурни проекта: участие в построяването на ЖП линията Пловдив-Панагюрище (1921 - 1933 г.); електрификацията на Панагюрище от Водния синдикат "Въче" (1925 - 1931 г.); изграждането на Театър паметник-музей "20 април 1876 година" (1923 - 1929 г.); създаването на съвместно с Популярна банка на Горска кооперация за модерна експлоатация на общинските гори (1924 - 1944 г.). Това е ярък пример как в тези години, характерни с големи политически амплитуди в държавното и местно управление и с драматични политически сблъсъци, може да се осъществява приемственост и да се работи последователно за доброто на родния град.
Кметовете, които осъществяват тази благородна щафета, са: Иван Бобеков, Яким Ушев, Иван Деянов, Димитър п.Нейков, Кръстьо Симеонов, Коста Патърчанов и Йосиф Керкеняков.
Превратът на 19 май 1934 г. премахва изборността на кметовете и ограничава до минимум ролята на населението в местното самоуправление. Но независимо от намалените възможности на назначаемите кметове и съветници, както и управлението на Стоян Чолаков и Недко Недков решават важни проблеми за града, най-значимите от които са построяването на здравен дом и сграда на гимназията.
Гражданите на Пангюрище активно участват в политическия живот в страната. До Съединението 1885 г. политическата енергия на панагюрци е насочена главно срещу външните фактори, които пречат на обединението на България. И ако в Източна Румелия дейците от националноосвободителните борби се ориентират към двете партии - Либералната (казионна) и Народната (съединистка), в новите условия на Княжество България след 1886 г. в града се формират ядра, а в края на 90-те години на XIX в. вече има и местни организации на партиите, които играят основна роля в парламентарната дейност - Демократическата, Либералната, Народната, Народнолибералната и Прогресивнолибералната. През 1898 г. в Панагюрище е създадена организация на БРСДП, в първите години на XX в. - на БЗНС, а след 1905 г. - на Радикалдемократическата партия. Така в началото на века в града е представен целият български политически спектър, който носи всичките положителни и отрицателни черти на националната политика.
Докато в местната власт (поради характера на проблемите, прагматичността и конкретността на необходимите решения) гражданските интереси много по-често вземат връх над партийните, то партийните страсти се отприщват поняког в драматични размери, когато става въпрос да се участва в националната политика чрез изборите за Народно събрание. Избираните от Панагюрска околия народни представители не винаги имат възможност да се изявяват като ярки публични личности и да участват активно в дебатите, но повечето от тях с поведението си в парламента представят достойно Панагюрския край и работят за неговото развитие. По-голямата част от избираните народни представители са родом от града или селищата на околията. В Областното събрание те са: Георги Мачев, Вълко Нейчев и Иван Гешанов. От IV-то до XXV-то обикновени народни събрания и III-то, IV-то и V-то велики народни събрания са избирани: Филип Щърбанов, Димитър Томев, Петър Дедев, Бойчо Делов, Саво Свинаров, Манчо Манев, Весил Дипчев, Георги Дедев, Александър Евстатиев, Стефан Консулов, Стойо Джуджев, Стоян Кискинов, Вълко Нейчев, Иван Бобеков, д-р Лука Деянов, Стоян Костурков, Яким Ушев, Константин Караджов, Атанас Стойчев, Цвятко Симеонов, Никола Марков, Никола Търкаланов, Деян Деянов.
В периода от Освобождението 1878 г. до 1944 г. град Панагюрище успява да изгради стабилни системи на образователното и културно дело, на здравеопазването.
Жителите на Панагюрище с достойнство участват в Сръбско-българската война 1885 г., Балканските войни 1912 -1913 г., Първата световна война 1915 - 1918 г. и заключителната фаза на Втората световна война 1944 -1945 г.; дават своя принос и в Македоно-одринското освободително движение.
Книгата "История на Панагюрище 1878 - 1944 г." е построена върху богат и разностранен документален материал, събиран от автора в продължение на няколко години. Тя представя едни период от шестдесет и шест години, чиято проблематика е изключително важна, но слабо разработвана в досегашните краеведски изследвания за града. Погледнат от този аспект, трудът е първият по рода си. В създаването му са спазени всички изисквания на научното дирене и на историческата наука.
Няма коментари:
Публикуване на коментар