Когато честваме 50-годишнината от създаването на Детската музикална школа при читалище "Виделина" в Панагюрище, естествено е да потърсим историческите корени на потребността за привличане на децата от най-крехка възраст към вълшебния свят на музиката. Великият мъдрец Чарлз Дарвин е казал, че човечеството се е научило да създава музика и да и се наслаждава много по-рано, отколкото е придобило способността да говори.
Потребността от създаването на Детската музикална школа е предопределена от традициите на музикалния живот в града и от славата на Панагюрище като неизчерпаем извор на таланти, сред които са: световноизвестната оперна певица Елена Николай, един от най-добрите български музиковеди през XX в., проф. д-р Стоян Джудев, пианистките с висок международен престиж Снежина Барова и Марта Деянова, оперните певци Георги и Делчо Сапунджиеви, Петър Бакърджиев, Мария Клинчева, Георги и Делчо Сапунджиеви, Петър Бакърджиев, Мария Клинчева, Николай Хантов, а напоследък цигуларките Радка Ценова - Георгиева, пианистката и композитор Антония Длъгнекова и оперните певци Иван Скачков и Стоян Финджеков. Дълбоко свързан с нашия град е и именитият оперен режисьор Петър Щърбанов. Панагюрище е люлка на художници и поети, на актьори, на крупни творци в областта на науката и техниката.
Тази творческа нагласа на панагюрци ще намерим още в значимостта на куртурния им принос през Българското национално възраждане. И днес буди чувство на удивление и преклонение далновидността и духовната енергия на нашите съграждани от XIX в. През 1818 г. и 1856 г. те съзиждат две църкви, които с размерите си са сред най-големите страната, строени по това време. През 1839 г. тук е създадено третото след Габровското и Копривщенското взаимно училище в българките предели, през 1841 г. Сава Радулов открива първото класно училище, а през 1843 г. е основано второто след Плевенското женско /девическо/ училище.
Създаденото през 1865 г. Панагюрско читалище "Виделина" е сред първите двадесетина български огнища на просвета и светлина, които разтварят за 1, сред които има и петнадесетина ръкописни паметници на българската средновековна книжовност. През 1870 г. е представена и първата театрална постановка. Изнасят се и множество беседи. Но новата светска музикална култура придобива тук организиран характер едва през 1895 г.
В града има древни фолклорни традиции, създадени са великолепни образци на песенното народно творчество и стотина от тях влизат в сборника на братя Миладинови през 1861 г., характерен белег е нерегламентираното колективно пеене /много от панагюрските народни песни са на запяване и отпяване/, има прочути изпълнители на народни инструменти. И все пак, въпреки своя жив интелект и творческа нагласа, местните жители твърде бавно се приспособяват към класическия начин на музициране и вокално изпълнение.
Това се дължи както на географското положение, така и на личната нагласа и подготовка на местната интелигенция през Възраждането и в първите години след Освобождението.
През втората половина на XIX в. в страна се създава новата градска /светска/ музикална култура. За нуждите на училищата се създават и първите български училищни песни. В по-късни години те се пеят и в панагюрските училища. Началото на многогласното хорово пеене полагат ученическият хора на Добри Войников през 1859 г. в Шумен и черковният хор на Янко Мустаков през 1868 г. в Свищов. Като учител Д. Войников пръв въвежда музиката като учебен предмет, а Янко Мустаков е завършил Музикалното училище в Букурещ. Градовете по Дунав и в Североизточна България имат благотворното влияние на такъв културен център като румънската столица, а специално в Шумен унгарски емигранти създават през 1851 г. първия инструментален състав, в който свирят и много българи.
Панагюрище през тези години е сред най-заможните селища в Пловдивска област. Неговите търговци пътуват до Белград, Виена, Лайпциг и по-нататък, но тяхното съзнание е ангажирано с делови и патриотични дела, пък и едва ли ги е осенявала еретическата мисъл, че освен панагюрските народни песни, освен гайдите, кавалите, тамбурите и цитрите в града може да се пее и свири друго.
И пак учителите са тези, които разчупват костеливия орех на традиционното мислене и нагласа. През 1895 г. учителят по пеене в четирикласното училище Никола Дончев създава смесен четиригласен хор от учители, ученици и граждани. 2 Дотогава песента е съпровождала живота на децата в учебните занятия и проявите на училищата. Този хор обаче е първото участие на ученици в общественото поле на любителското изкуство в града. Просъществувал до 1901 г., когато Н. Дончев се премества в София, с многобройните си изяви хорът се превръща в прекрасна школа за младите изпълните, които за цял живот остават верни на музиката и разпалват влечението към нея и на други.
Вторият градски смесен хор, основан през 1904 г., отново е ръководен от учител - Димитър Сапунджиев с помощници учителите Лука Поппетров и Нено Оряшков. Редуват се още няколко хорови състава, ръководени от пламенни радетели на музикалното дело.3
Но първият сериозен и сполучлив опит за съдаване на център за детска музикална подготовка е осъществен от преподавателя по музика в Панагюрското педагогическо училище Петър Спиридонов. В бр. 164 от 7 март 1927 г. на в. "Панагюрско ехо" намираме следното съобщение:
"Предвид голямото възпитателно въздействие, което дава музиката, учителят по пеене и музика при гимназията г-н П. Д. Спиридонов ще образува на 15 март т.г. детска музикална китка за деца от 6 до 12-годишна възраст. Записванията ще стават при същия в гимназията и ще се водят два пъти в седмицата - вокална музика и два пъти - инструменти. В голямото си желание да даде подем в музикално отношение на децата, ръководителят на китката си е поставил за цел и задача чрез планомерна музикална подготовка да развие у тях музикалност и да възбуди естетически музикален вкус. Апелираме към г.г. родителите да записват децата си в китката, за да получат необходимите музикални познания и почерпят правилно музикално развитие."
Под неотразимото въздействие на педагог и диригент като Петър Спиридонов само за два месеца и половина участниците в "Детска музикална китка" са подготвени така добре, че на 2 юни 1927 г. изнасят в театралния салон на читалището самостоятелен концерт, посрещнат от гражданите с искрено удивление и радост.
Петър Спиридонов показва как в рамките само на една учебна година могат да се осъществя едновременно няколко значими дела, които оставят трайна диря в историята на музикалния живот в Панагюрище. Още през есента на 1926 г. със закупените от Популярна банка инструменти създава първия за града духов оркестър. Една от мащабните му прояви е организираната от него Венецианска вечер. Тя се провежда в двора на училище "Д-р. Лонг". Сред гирлянди и разноцветни фенери духовият оркестър на Педагогическото училище изпълнява увертюрата на операта обработени народни мелодии от български композитори. Под акомпанимента на оркестъра се изнася балетна продукция, подготвена от учителката по физическо възпитание. В програмата участват и възпитаниците на "Детска музикална китка". Цялото това удивително празненство завършва чак в 12 часа по среднощ с илюминации при общото въодушевление на гражданите. 4
Но безспорно най-запомнящото се събитие от тази, да я наречем справедливо, музикална 1927 година е подготвената и изнесена на сцената на читалището оперна приказка "Снежанка". Това е първата музикално-сценична творба, поставена в Панагюрище. Тъй като това събитие е отдалечено от нас почти 80 години, би било справедливо да го представим през погледа на тогавашния съвременник и макар че статията, която ще предложа, да е е доста дълга за това изложени, търпението на читателя си заслужава, тъй като тя много точно ни потапя в онази атмосфера. В постановката вземат участие ученици от прогимназията и Педагогическото училище, съпровождани от оркестъра на Градското музикално дружество "Средногорски звуци" под диригентството на Лука Зумпалов. Текстът е на немския либретист Теодор Щормо, а музиката е оригинална творба на Петър Спиридонов, който вече е доказал качествата си на композитор, създавайки марша "Бунай" по текст на Н. Горинов. Ето как в. "Панагюрски глас" описва тази премиера:
"На 7 май т.г. вечерта, в препълнения от публика театрален салон се даде от учениците при гимназията и прогимназията оперната приказка "Снежанка". Изпълнението бе отлично. Панагюрци с радост и умиление имаха щастието да чуят и видят оперетка на совя сцена. Ние поздравяваме най-сърдечно г. Спиридонов за доброто начинание и умелата подготовка и му пожелаваме здраве и енергия в трудната, но благородна задача, която си е поставил. На младите артистки и артисти поднасяме нашето възторжено "здравейте"! Дано такива вечери често се повтарят за в бъдеще у нас.
Премиерата на оперната приказка е безспорно най-важното художествено събитие в нашия музикален живот. "Снежанка" е плод на един сериозен и успешен труд на г. Спиридонов. Един опит, който вдъхва надежди. Музиката е построена сполучливо и дава вид на нещо завършено. Цялото излъчва живата струя на дълбоко прочувствени моменти с висока поетична изразителност. Бурните и многобагри вихри на звуковата игра ни откъснаха за кратко време от суетата на сивия ден. И невидими ръце ни люляха в сините люлки на здрача. Заспали върху цветните поля, под синевата на южното небе, у нас се пробуди възторга на любовта, волността и веселието, които ни понесоха над страданието и задушаващата скръб...
За наша голяма радост трябва да отбележим, че оркестърът, ако и не пълен, даде до гляма степен едно художествено изпълнение.
Представлението мина при голяма задушевност и създаде атмосфера на празничност и импулс. В още по-голяма степен тези чувства бях обзели сърцата на участниците. Малките артисти дадох за силите си сполучлива игра и заслужават похвала. Особено силно впечатление направиха Стоянова /Царицата/, Бобошевска /Снежанка/ и Брадестилов /Княза/ като заслужено получиха адмирациите на публиката. Тези млади хора ни изпълниха с надеждата, че и у нас може да се постигне нещо, стига за това да има желание и работа".5
Енергията, таланта и всеотдайността на Петър Спиридонов слагат отпечатък на целия музикален живот в града. През м. април 1929 г. той поставя композираната от него оперетна приказка "Пролетна царица". За съжаление през същата година той напуска града, но примерът му е толкова заразителен, че оперетата, независимо дали е подготвяна от деца или възрастни, става един от любимите жанрове за панагюрци за няколко десетилетия по-нататък.
През 1929 г. под ръководството на учителката по пеене Деянова с ученици и ученички от прогимназията е изнесена оперетката "Птички". 6
Постъпилият на мястото на П. Спиридонов учител по музика Вл. Василев поставя през полетта на 1931 г. оперетата "Вълшебният кладенец". 7
През 1931 г. като преподавател по пеене в Педагогическото училище идва друг голям музикален педагог Борис Ибришимов, който през 1932 г. със своите ученици подготвя и изнася руската оперета "Наталка - полтавка" от Артемиев, а на следващата 1933 г. реализира немската оперета "Горската царица" от Мартин Шулце. Той създава и градски мъжки хор, в който участват и негови ученици. 8
През 1944 г. в гимназията за учител по пеене е назначен Роман Спатарев, който създава ученически хор и професионално ръководи училищен духов оркестър, като под негово ръковоство са изнесени няколко впечатляващи концерта. През 1949 г. неговото място е заето от Анна Главчева, един всеотдаен педагог, която води училищната музика до пенсионирането си през 1964 г. 9
Тъкмо през тези години се вижда, че има много деца, които биха желали да получават индивидуална музикална подготовка, нещо, което не може да стане в училищните стаи. Така в началото на 50-те години на ХХ в. съзрява идеята за Детска музикална школа.
Опити за детски школи са правени и в миналото. През 1907 г. началните учители Димитър Сапунджиев и Стефан Хантов организират школа за обучение по цигулка, а през 1918 г. учителката Гунка Манева създава частна школа за обучение по мандолина и китара. Тези лични инициативи не просъществуват дълго. 10 Така в средата на миналия двадесети век читалище "Виделина" решава да се заеме с това трудно и благородно дело.
Бележки
1. Дринов, М. Съчинения. Т.III. С, 1915, с.46 ↑
2. Сугаре, Ат. из музикалния живот в читалището. - В: в."Оборище", г. Х, бр. 15 от 9 август 1965 г. ↑
Няма коментари:
Публикуване на коментар