Георги Гемиджиев

Георги Гемиджиев

1942 - 2013

Кръговрат

Крепя грижливо в дланите една,

нашепната от дявола надежда.

Но в миг набъбва чувство за вина

като камилска гърбица.  Изглежда,

когато аз съм по-добре от друг,

откраднал съм от щастието чуждо.

Усещането за башибозук

най-светлата ми същина прокужда.

И стряскам се от парещия мрак

като задрямал кон на воденица.

Над чула ми протрит просветва пак

окото ранобудно на зорница.

И ето ме отново отрезвен -

какъв просперитет, каква надежда?

Как изтънява бързо ден след ден

кълбото на житейската ми прежда.

Мечтах премного и се намечтах.

За хиляди неща изпуснах влака.

Неносена вина, несторен грях,

настръхнали зад ъгъла ме чакат.

И в тоя свят, от бедност уморен,

е по-нормално да не съм добре.

Нагоре